С падането на Балканите под Османско владичество, вече от края на XIV в. до към средата на XVI в. преселванията на арменците в поробените български земи, респ. в Пловдив трябва да са имали спорадичен характер. В Пловдив (вече преименуван на Филибе) през XV в. според някои е бил заточен един от големите арменски лекари от късното Средновековие Амирдовлат от Амасия /градче в Мала Азия/. Той тук е живял близо 10 години и е написал своя труд “Ползата от медицината” и други книги.

В една преписка към свой медицински ръкопис той споменава имена на лекувани от него пациенти – българи, турци, гърци, арменци, от което може да се заключи, че тук е имало арменци, вероятно малобройни, още необособени като етно – религиозна общност. Освен това в друга преписка, в превода на един лечебник от 1469г. Амирдовлат Амасиаци отбелязва името на патриарх Йоаким и епископ Аристакес, под чиято духовна власт се намирал Филипопол и околността му. От това следва, че той би трябвало да е духовен глава на пловдивското арменство през онези години, но за съжаление, не се споменава за наличие на арменска църква в града.

Въз основа на това маже да се направи извода, че броя на арменците в Пловдив в края на XVI и началото на XVII в. трябва да е бил толкова незначителен, че не е станал обект на внимание от страна на арменскато духовна власт.

Период на оформяне на арменската колония в Пловдив и придобиване на църквата “Агиос Георгиос” /”Свети Георги”/ от арменците през 1675г.

Пловдивското арменство се оформя като етно – религиозна общност със своя местна управа след втората половина на XVII в. и това става безпорно въз основа на съществуващото малобройно арменско население и преселници – бежанци отвън.

През 1672г .турския султан Мехмед IV при похода си срещу Полша успява да завладее редица нейни територии и градове. В тях е имало компактно арменско население със своя църква, съдилище и патриаршия. При това нашествие част от арменците се изтеглят, част от тях следват турската войска, а останалите преминават едномесечен път, за да стигнат до черноморското крайбрежие. Те са натоварени на три кораба. По време на това мореплаване вследствие на силна буря единия морски съд претърпява корабокрушение и пътниците се издавят, втория кораб бива изтласкан към местността Галата край Варна, а третия бива отнесен на юг към Бургас, където засяда при Созопол. Те са принудени да останат през зимата в безлюден край. Напролет поемат пътя към Пловдив, където се установяват за постоянно. Това става със съдействието на един родолюбив арменски търговец – Абро Челеби. Благодарение на своето влияние и авторитет пред турските власти той успява да издейства султанско разпореждане за настаняване на всички бежанци от Полша в Пловдив (тогава Филибе). Така не след дълго в града се преселват арменци, установили се първоначално в Одрин, Галата и Созопол. По този начин тук се оформя една значителна по брой етническа група.Узнавайки за желанието на местното арменство за собствена църква, Абро Челеби, който се радва на благоволението на султана, успява да издейства султански ферман за предоставянето на една от осемте православни църкви (тогава гръцки), за религиозните нужди на арменците. Гръцката духовна власт – метрополията с нежелание решава да отстъпи на арменците църквата “Свети Георги” (“Агиос Георгиос”), в която според слуховете е било извършено убийство, поради което се е считала за осквернена. Тя се е намирала извън вътрешната крепостна стена, по западния склон на хълма “Небет тепе” (“Хълм за наблюдение”). Станали господари на църквата през 1675г. , арменците запазват нейното име и на арменски бива наречена “Сурп Кеворк”.