Роден в град Шабин Карахисар (родното място на легендарния Антраник), Турция.

Преживява ужасите на Арменския геноцид от 1915 г. Остава съвсем сам. Но с много трудолюбие и вяра и с помощта на благородни хора, надмогвайки страданията и мизерията, успява да задоволи влечението си към интелектуално и духовно издигане. След завършване на Йейлския университет в САЩ, богословие, пренебрегва възможността за лично благополучие там и идва в България, за да се посвети на своя изстрадал народ. От 1933 до 1949 г. е директор на Арменското училище в Пловдив. Публикувал е много статии и няколко книги. В превратно време тесногръдието, кариеризмът и подлостта прекъсват благородната му дейност. Отнемат му не само длъжността, но и възможността публично да говори и пише. Дълбокото огорчение ускорява неговия край. Известно време е безработен и обикновен строителен работник. До края на живота си е н-к склад в ДИП „Напредък” - Пловдив. Запазва и до днес уважението на многобройните си ученици и познати, оставяйки достойния си пример.

Автобиографичната книга на Сурен Вецигян "Воден от Бога, в служба на народа си",издание на ОАБС "Парекордзаган" клон Пловдив, 2001г.

обхваща периода от героичната защита на Шабин Карахисар и Арменския геноцид през 1915 до 1949 г. Освен описание на събитията, съдържа множество анализи и коментари и позоваване на писмени източници.

Крикор Степан Азарян – режисьор и педагог,

роден на 15 март 1934 г. в Пловдив, 

починал на 14 декември 2009 г. в София.

"Две неща са ме направили такъв, какъвто съм. Първо, че съм арменец и нося гена на един изстрадал народ без родина. И второ, че съм имал щастието да се родя в Пловдив. Много обичам този град. Това не са празни лафове, защото моето детство беше приказка. В Стария град, около Хисар капия, полето е енергийно. В руините, могилите, старите къщи от Възраждането бродят духове. Но Балканите носят своите исторически обременености. Великите сили през различните периоди са ни разигравали, на кръстопът сме, тук се пресичат много геополитически интереси. Жертви сме, но в определени моменти се превръщаме в палачи едни на други."