общество и вяра
|
|
|
10-01-2013
|
Заглавна страница на „Евангелие от Матей”
Композициятана тази начална страница ни внушава голямата свобода, с която е направена. Характерно е търсенето на нови, интересни средства в началото на XIII век. Мотивите, коитоса използвани за декорация, напомнят Мала Азия. Забелязва се и едно вградено лице, което може да бъде и самият Матей.
Насладете се на филма "Армения - Земята на Ной"
|
|
|
|
|
|
10-01-2013
|
Арменските манускрипти, създадени преди ХIII век, са рядко украсени с миниатюра, вградена в текст. Първият пример за такова представяне на текст от Евангелието е от края на Х и началото на ХI век. В центъра на тази миниатюра са разположени две дървета вместо едно, както сме свикнали да виждаме. Персонажът на Христос със своята къса брада, излъчването на Апостолите, както и изобразяването на Йерусалим, показват иконографската схема на този ранен период.
Ръкописът „Вход Господен в Йерусалим” е с неизвестен автор. Страницата има голямо поле и богато орнаментирана рамка,сякаш просветителят е искал да подчертае сцената и някак да я отдели от света. Както и в други арменски ръкописи, лицата впечатляват от пръв поглед с пестеливо поднесени, но експресивни черти. Христос е на своето магаре, заобиколен от апостолите, очите им търсят погледа на хората, които ги очакват с клончета в ръка. Персонажите излъчват тревожност и примирение.
Знаем историята – жителите на Ерусалим приветстват този, когото приемат за Цар. Този, който пристига върху едно смешномагаре, знае всичко за коварството. Накъде е тръгнал?… Към болката и смъртта.
Насладете се на филма "Християнската Армения"!
|
|
|
|
|
|
10-01-2013
|
Ръкописът „Преподаване в начално средновековно училище” е на Григор Клатетци.
Две страници една до друга. Отляво учителят държи ръкопис, който показва на младия си ученик. В другата ръка има показалка. Ученикът е изправен пред него и е много съсредоточен. Погледите им не се срещат. Учителят изглежда спокоен, доброжелателен, ученикът почтителен със скръстени ръце пред гърдите си. Изображението е неутрално, атмосферата чиста.
На дясната страница стоят вече двама мъже, единият от които е по-възрастен. Дали този човек, който седи с книгата, е същият, който преподава на детето? Еднакви черти, еднакви фигури, същите гънки на дрехите, видимо същото разстояние, но всъщност всичко е променено. Погледите, разположението на телата, ръцете са протегнати. На лявата страница писмото е показано като стандарт, като правило, а тук книгата е предпазена с ръцете му.
Каква приемственост на поколенията!
|
|
|
|
|
|
10-01-2013
|
Миниатюрист Maркаре, 1211 год.
Тя е създадена в началото на XIII век в Ахпат от двама писари. Името на първия е неизвестно, а вторият – Агоп, е създал Евангелието по заповед на свещеника на град Ани. Евангелието е съставено от 360 листа. Илюстратор на Евангелието е миниатюристът Маркаре от същия град. Във „Вход Господен в Йерусалим" се вижда архитектурата на град Ани и други елементи, присъщи за града в този период. Миниатюрите от Ахпатското Евангелие са многопластови и с огромна етнографска стойност.
|
|
|
|
|
|
10-01-2013
|
Евангелието на кралица Keран. Цар Левон III, Кралица Керан и техните наследници.
Евангелието е написано и илюстрирано през 1272 г. в град Сис на Киликийска Армения със заповед на кралица Kеран. Писарят е Аведис. Ръкописът се пази в Йерусалим, църквата на Св. Aгоп. Името на миниатюриста е неизвестен. Тази миниатюра изобразява крал Левон III и кралица Keранс наследниците им. Със своята висока художествена и историческастойност тя съчетава най-добрите традиции на киликийската школа от втората половина на XIII век.
|
|
|
|
|
|
13-09-2011
|
Нахабед Кучак е мистерия в арменската литература. Дълго се смяташе, че автор на прекрасните стихове е живелият през 16 век в селцето Хараконис край езерото Ван поет Кучак. Най-новите изследвания обаче показват, че това вероятно е съвпадение на имената; истинският майстор на словото е живял много по-рано - в края на 13-ти или в началото на 14-ти век. За живота му достоверни сведения няма. Останали са само легендите. Според една от тях той е бил градинар - твърде красиво и подходящо за всеки поет занятие. Според друга е съумял да излекува със стиховете си смъртно болната жена на някакъв султан, който наредил да бъдат построени в негова чест седем моста, седем църкви и седем джамии. Категорично се отхвърля тезата, че стиховете са писани от гусани (трубадури) или че имат фолклорна основа.
Така стотината айрèни (специфична арменска поетична форма) се четат и превеждат на много езици като произведения на Кучак, без да знаем нищо за самия автор, освен едно - че е съществувал. Но в случая конкретната човешка съдба е без значение, биографичните факти са се разпаднали във времето, останали са само великолепните айрèни, под които - като доказателство, че делото е по-велико от твореца - стои името Нахабед Кучак.
|
|
|
|
|
|
12-09-2011
|
Един от най-красивите храмове в Истанбул се състои от сглобяеми железни елементи с тежина 500 тона. Външната фасада на църквата впечатлява с архитектурния микс от неоготика, необарок и византийски стил.
Може ли един песъчлив терен да се превърне в център на духовността? Може, ако попадне в ръцете на добър архитект. Такъв е Ховсеп Азнавур, който построява върху свлачище в Истанбул една от най-красивите църкви - желязната църква "Св. Стефан".
Днес хилядите християни, които посещават храма, могат да се "телепортират" в миналото, тъй като историята му е наситена с десетки бележити моменти. Църквата е била центърът на духовния живот на 50-те хиляди българи, които живеят в Истанбул през XIX век. В двора й са погребани Екзарх Йосиф и митрополитите Иларион Макариополски, Паисий Пловдивски и Авксентий Велешки.
|
|
|
|
|
|
08-09-2011
|
Както в Армения, така и в диаспората, Арменската апостолическа църква чества множество празници, значителна част от които се ползват с широка популярност.
Общо взето тези празници се делят на пет групи:
1. Велики празници – Авак донер.
2. Господни празници – Дноринаган донер.
3. Празници посветени на Света Богородица – Сурп Асдвадзадзнин нъвирвадз донер.
4. Празници посветени на Светия Кръст – Сурп Хачин нъвирвадз донер.
5. Празници посветени на Светии – Сурперун нъвирвадз донер
|
|
|
|
|
|
08-09-2011
|
Една от най-важните победи за арменския народ е битката на пълководеца Вартан Мамигонян. Тя се e състояла на 02 юни 451 г. в областта на Аварайр и дълго ще се помни като най-великата духовна и морална победа за всички арменци. Годината е 450. Армения е загубила своето царство и е разделена между Византийската и Персийската империя. Християнството се превръща в най-голямата сила на земята. Когато персийският цар Хазгерд се опитва да премахне християнството и да принуди хората да се върнат към Култа към слънцето (езичество), арменците обявяват готовността си да защитават свобода си да изповядват християнството. Отказът на Персия да приеме това полага основите за по-нататъшното разногласие с арменския народ. По това време в Армения е пребивавал благородника Васаг Сюни, който с някои други арменски военни лидери и благородници не споделял персийската политика. Тези мъже, заедно с други благородници и Вартан Мамигонян, биват повикани за консултации с персийския цар, и там са задържани и осъдени да приемат езичеството. Този персийски заговор е целял да остави Армения без ръководство и следователно да се улесни плана за утвърждаването на езичеството. След тайни консултации помежду си тези, лишени от свобода военни лидери, решават привидно да приемат персийските искания и с това си връщат свободата. Натоварени с подаръци те се отправят към Армения придружени от персийски войници и религиозни лидери, които ще започнат възвръщането на арменския народ към езичеството. В Армения обаче хората научили за престъплението на техните лидери и без да осъзнават, че това е хитрост се възмутили яростно и решили да се борят сами, за да запазят християнството на всяка цена! ...
|
|
|
|
|
|
07-09-2011
|
Когато говорим за развитието на арменската култура, наука, духовност и литература от средновековието до наши дни трябва да отбележим приноса на една открояваща се за времето си личност, именно тази на католикоса поет Нерсес Шънорхали.
Живял и творил през XII век, в една размирна епоха на нашествия от страна на ромеи и турци, Нерсес пробужда спящата душа на народа, както и скъпия спомен за онази силна държава, която е в състояние да защити своята идентичност и национално самосъзнание. Той разбира, че единствено чрез книжовна и духовна дейност може да обедини разпръснатите по това време арменци, да укрепи тяхната вяра и самочувствие.
Нерсес Шънорхали оставя богато литературно наследство и своеобразен отпечатък върху развитието на арменската поезия и проза. Като радетел за самостоятелност и обединение на арменската и византийската църква, той пръв използва шарагани, канци и молитви, за да прославя герои - духовници, участвали във въстания и приели мъченическа смърт. Озарен от дълбок патриотизъм в епоха на жестокости и страдания, поетът възвеличава силата на човешкия дух, ясно и достъпно, с изключително чувство за ритъм, измествайки скучните богослужебни псалми.
...
|
|
|
|
|
|
