ПРОЕКТО УСТАВ НА 

„АРМЕНСКАТА АПОСТОЛИЧЕСКА СВЕТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ”

 РАБОТЕН ВАРИАНТ

І.               Глава Първа

                 ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

1. (1)  Арменската Апостолическа Света Църква в България (по нататък „ААСЦ в България”) в духовен план е неразделна част от Арменската Апостолическа Света Църква (по нататък ААСЦ), и е под Върховното Каноническо ръководство на Патриарх - Католикос на всички арменци в Свети Престолен Град Ечмиадзин,  Армения.
2. „ААСЦ в България” обединява доброволно всички .лица на територията на България, кръстени и миропомазани от Арменската апостолическа света църква, вярващи във върховенството на същата Църква и приемащи и защитаващи нейните свети съвети, канони и свети ритуали.
3.       Наименованието на вероизповеданието е: „АРМЕНСКА АПОСТОЛИЧЕСКА СВЕТАЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ”, което се изписва допълнително на арменски език, а за нуждите на международната кореспонденция – на арменски език и/или на друг чужд език.
4. (1) Седалището на вероизповеданието "Арменска Апостолическа Света Църква в България" е в град София, а адресът: гр. София, р-н Възраждане, бул. „Тодор Александров” № 31.
5. Всяко писмено изявление от името на вероизповеданието съдържа неговото наименование, седалище и адрес.
6. (1)  Верското убеждение на „ААСЦ в България” е ___________________________________ __________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
7. Богослужебната практика на „ААСЦ в България” се изразява в ____________________ __________________________________________________________________________________________________________________________________________________________
8. (1)  „ААСЦ в България” е самостоятелно юридическо лице, и като такова представлява Епархия на ААСЦ, чиято централа е Светия престол в гр. Ечмиядзин, Армения, с териториален обхват – територията на Република България.
9. „ААСЦ в България” има местни поделения (енории), които по решение на Епархийския съвет, се регистрират като юридически лица.
10.       В духовно-административно отношение „ААСЦ в България” се управлява съгласно каноните на ААСЦ, светите ритуали, инструкциите на Патриарха на всички арменци в гр. Ечмиядзин, Армения, както и предвидените в този Устав ред и органи, и законите на Република България.
11.       Официалният език на деловодството на „ААСЦ в България” е българския език, като при кореспонденцията с местните поделения и миряни може да се води на арменски език.
12. (1)  Членове на „ААСЦ в България” са български граждани, с изключение на свещенослужителите, кръстени и миропомазани от ААСЦ, вкл. от автономните й патриаршии, вярващи във върховенството на същата Църква и приемащи и защитаващи нейните свети съвети, канони и свети ритуали, и изразили доброволно желанието си за бъдат членове на „ААСЦ в България” .
13. Не може да бъдат членове на ААПЦ в България отлъчените членове, в т.ч. отлъчените членове от другите епархии на ААСЦ или от автономните патриаршии на ААСЦ.
14. Членове на „ААСЦ в България” може да се отлъчват, съгласно каноните на ААСЦ, ако:
    1. са се отрекли от причастието на ААСЦ, или
    2. работят срещу каноните на ААСЦ.
15. (1) „ААСЦ в България” може да строи, открива и ползва за своите нужди обредни или богослужебни домове, за публични религиозни обреди и служби в собствена или наета от религиозната институция или местното поделение сграда или нейно помещение.
16. Сгради на „ААСЦ в България”или на нейните поделения се изграждат при спазване на устройствените закони и техните подзаконови нормативни актове, като се отчита своеобразната религиозна символика в архитектурното оформление.
17. Религиозните служби и литийни шествия на открито се подчиняват на църковните канони и общите закони и административни разпореждания, действащи в страната.
18.       Свещенослужители при „ААСЦ в България” и нейните поделения (Енории) могат да бъдат дееспособни лица, женени или монаси, честни и благонадеждни, нелишени от права с влязла в сила законна присъда, и ръкоположени по каноничния ред на ААСЦ.
19. (1) „ААСЦ в България” може да поддържа връзки с вероизповедания, учреждения, официални лица и други в страната и чужбина.
20. Поделенията (Енориите) на „ААСЦ в България” извършват дейностите по ал. 1, при спазване на евентуалните указания на Архиерея (по духовните въпроси) или Епархийския съвет (по светските въпроси).
21.       „ААСЦ в България” може да получава материални помощи от страната и чужбина.
22. (1) „ААСЦ в България” и нейните поделения не могат да включват в дейността си малолетни лица, освен с изричното писмено съгласие на техните родители или настойници.
23. Непълнолетните лица могат да бъдат включвани в дейността на „ААСЦ в България”, освен ако има изрично писмено несъгласие на техните родители или попечители.
24. (1) „ААСЦ в България”, респ. нейните поделения, може да разкрива лечебни, социални и образователни заведения.
25. Лечебни, социални и образователни заведения на „ААСЦ в България” се създават и действат според действащото законодателство на Република България.
26.       „ААСЦ в България”, респ. нейните поделения, може да издава и разпространява религиозни публикации; да произвежда, придобива и използва по съответния на богослужебните цели и степен необходимите материали и предмети за обредите и обичаите на Арменската Апостолическа Света Църква (ААСЦ).
27. (1) Финансовата дейност на „ААСЦ в България” подлежи на контрол от държавните финансови органи.
28. „ААСЦ в България”, като епархия на ААСЦ с център гр. Ечмиадзин, Армения, изплаща 4 % (четири процента) от годишния си положителен финансов резултат на Епархийския съвет като „Лепта за просветителя” („Лусаворич лума”) на Светия престол в Ечмиадзин.

ІІ.               Глава Втора

                  ОРГАНИ НА АРМЕНСКАТА АПОСТОЛИЧЕСКА СВЕТА ЦЪРКВА В БЪЛГАРИЯ

Раздел 1.  Църковно-народен събор

1. (1)  Върховен орган на „ААСЦ в България” е Църковно народният събор.
2. Църковно народния събор се свиква на редовно заседание веднъж на четири години и се състои от делегати, представляващи Енориите на „ААСЦ в България”.
3. Църковно народния събор може да се свиква и на извънредни заседания, при условията на този Устав или когато важни обстоятелства налагат това.
4. (1)  ЦърковнонароденсъборсесвикваотЕпархийскиясъвет.
5. ИзвънреденЦърковнонароденсъборсесвикваотЕпархийскиясъветпо негова инициатива, по исканена2/3 (дветрети) отЦърковнитенастоятелства, порешениена АрхиереяилипонарежданенаКатоликосанавсичкиарменци.
6. СвикванетонаЦърковнонародниясъборставачрезпубликуванена поканаварменскопечатноиздание(поизбор),най-малко3 (три)месецапреди дататанасъбора, катопоканатаследвадасъдържадневнияред, датата, часаимястотозапровежданенаСъбора. Преписотпоканатаследвадасе поставинаобичайнотомястозаобявинаЕпархийскиясъветиЦърковните настоятелства.
7. (1)  Делегатите за Църковно народния събор се избират от Енорийски събрания на енориашите, на база квотен принцип: 1 (един) делегат за Енория до 200 (двеста) души; 3 (трима) делегата за Енория до 500 (петстотин) души и 5 (пет) делегата за Енория с над 500 (петстотин) души.
8. Делегати може да са лица, пълнолетни и дееспособни членове на съответната енория.
9. Архиереят, свещениците, членовете на епархийския съвет и председателите на църковните настоятелства участвуват по право в Църковно-народният събор, като последните се включват в броя делегати по ал. 1.
10. Списък на избраните делегати, както свещениците имащи право да участват в Църковно-народния събор, се изпращат от Църковните настоятелства на Епархийския съвет седем дни преди откриването Църковно-народния събор, ведно с Протоколите на енорийските събрание, удостоверяващи избора им. Епархийският съвет може да изиска и допълнителни книжа относно избора.
11.       Църковно-народният събор:
    1. Приема, изменя, допълва и отменя Устава на „ААСЦ в България”;
    2. Взема решения по въпроси от религиозен и религиозно-административен характер, с изключение на тези които са от компетенциите на други органи;
    3. Избира Архиерей и се произнася по неговото освобождаване;
    4. Избира членовете на Епархийски съвет и ги освобождава, в т.ч. преди изтичане на мандата им.
    5. Избира членовете на Контролния съвет и ги освобождава, в т.ч. преди изтичане на мандата им.
    6. Приема отчета за  дейността на Епархийския съвет,
    7. Приема отчета за дейността на Епархийския съвет за периода до свикването на Събора;
    8. Взема други решения, предвидени в устава,
12. (1) Организацията на Църковно-народния събор се извършва от действащия Епархийски съвет.
13. Заседанията на Църковно-народния събор се подготвят и ръководят от бюро, което се състои от: Председател, зам. председател, секретар и протоколчик, избрани от Епархийския съвет с решението за свикване на църковно народен събор.
14. (1) Църковно-народният събор може да заседава при наличието на кворум от 50 % (петдесет процента) плюс един  делегат от избраните делегати и  присъстващите по право. Участие чрез пълномощие не се допуска.
15. При липса на кворум, заседанието се отлага с един час и се провежда на същото място и час, и при същия дневен ред, независимо от това, колко делегати ще се явят.
16. (1) Събранието се открива от Архиерея или от свещенослужител с най-висок сан към момента.
17. Църковно-народния събор може да разгледа въпроси извън дневния ред, респ. да приеме решения по тях.
18. Решенията на Църковно народния събор се взимат с явно гласуване, с изключение на тези по чл. 20, точки 3, 4 и 5, които се приемат с тайно гласуване.
19. Решенията на Църковно народния събор се взимат с обикновено мнозинство, освен за решенията по чл. 20, т. 1, 2, 3 и по ал. 2 от този член, в който случай се изисква мнозинство две трети от присъстващите.
20. Всеки делегат има право на един глас.
21. Гласуване „въздържал се” не се допуска. При явно гласуване и равенство на гласовете, гласът на Архиереят (а при негово отсъствие - свещенослужителят с най-висок сан към момента) е решаващ. При тайно гласуване и равенство на гласовете, Архиереят (а при негово отсъствие - свещенослужителят с най-висок сан към момента) има право да изрази явно становището си (за или против), което определя приемането или отхвърлянето на решението.
22. (1) За заседанията на Църковно-народния събор се водят протоколи, в които се вписват извършените действия, накратко направените изказвания и приетите решения.
23. Протоколите се подписват от всички присъствали на съответното заседание членове на Бюрото, а отказът на някои от тях да подпише протокола се удостоверява с двама свидетели – делегати на Народно-църковния събор от различни енории.
24.       Всички решения, взети на Църковно народния събор се свеждат чрез Архиерея до знанието на Католикоса на всички арменци.

Раздел 2.  Епархийски съвет

1.       Епархийският съвет е представителен, висшестоящ и изпълнителен орган на „ААСЦ в България”.
2.       Епархийският съвет има следните функции:
   1. Грижи се за духовно-религиозното развитие на верующите лица, кръщавани и миропомазани в Арменска Апостолическа Света Църква ;
   2. Изпълнява решенията на Църковно-народния събор;
   3. Утвърждава членовете на Църковните настоятелства;
   4. Предлага на Архиерея да наложи наказания на свещенослужителите, съгласно каноните на църквата;
   5. По предложение на Църковните настоятелства утвърждава и предлага на Архиерея за ръкополагане в сан и повишаване в такъв, както и награждаване на свещенослужителите;
   6. Изготвя и изпълнява ежегодно бюджета на „ААСЦ в България”;
   7. Свиква Църковно-народния събор;
   8. Избира и предлага на Църковно-народния събор поне двама кандидати  за Архиерей, и избира временен заместник на Архиерея, в случай че архиерейството овдовее;
   9. Следи за изпълнението на настоящия Устав от Църковните настоятелства и Ревизионните комисии по места;
   10. Одобрява и следи за целесъобразното изразходване на средствата на Църковните настоятелства;
   11. Приема решения за сключване на придобивни и/или разпоредителни сделки с недвижими имот и вещни права върху тях, в т.ч. одобрява приетите решения за сключване на такива сделки от поделенията (енории), регистрирани като юридически лица.
   12. Приема други решения и изпълнява други функции, предвидени в настоящия устав.
3. (1)  Епархийския съвет се състои от 9 (девет) миряни, 2 (двама) духовника, които са с най-висш ранг и 2 (двама) подгласника-миряни.
4. Членовете на Епархийския съвет - миряни се избира от Църковно народния събор с тайно гласуване, с мандат от пет години.
5. Подгласниците заместват член на Съвета (поради отказ или невъзможност от упражняване на функциите му повече от шест месеца), като първо се кооптира този подгласник, който е събрал по-голям брой гласове в Църковно-народния събор. Заместването е постоянно или временно, като във всеки случай член на съвета остава подгласникът, който е събрал по-голям брой гласове в Църковно-народния събор.
6. Двамата духовника с най-висш ранг участват в Епархийския съвет по право.
7. (1) Членовете на Епархийския съвет – миряни трябва да са:
   1. български граждани навършили тридесет годишна възраст, като се избират измежду делегатите на  Църковно-народния събор
   2. кръщавани и миропомазани в Арменска Апостолическа Света църква;
   3. неосъждани, освен ако са реабилитирани;
8. Членовете на Епархийския съвет изпълняват задълженията си безвъзмездно.
9. Длъжността Член на Епархийския съвет е почетна.
10. (1) В случай, че някой от членовете на Епархийския съвет си подаде оставката или по друга причина напусне състава на Епархийския съвет, по обективни причини не може да участва в дейността му за повече от шест месеца, при смърт или поставяне под пълно запрещение, неговото място се заема от подгласник.
11. Ако съставът на Епархийския съвет остане с по-малко от половината си членове (сред  кооптирането на подгласниците), в разстояние на три месеца се свиква Извънреден Църковно народен събор за избор на нов Епархийски съвет.
12.       Епархийският съвет определя от състава си: Председател, двама заместник-председатели и секретар, чрез явно (???) гласуване, най-късно в деня, следващ деня на изборите за нов Епархийски съвет, като решението се взима с обикновено мнозинство.
13.       Съставът на Епархийския съвет и начина му на представляване, се регистрира в Софийски градски съд.
14. (1)  Епархийския съвет се представлява от Председателя на Епархийския съвет. Кореспонденцията на Епархийския съвет се подписва от Председателя на Епархийския съвет или надлежно упълномощено от него лице, и се подпечатва с печата на Епархийския съвет.
15. Председателят на Епархийския Съвет свиква заседания на Съвета и ги ръководи. Неговите права и задължения са, както следва:
    1. Да представлява вероизповедание „ААСЦ в България” пред съответните държавни, общински и административни власти и всякакви други администрации по въпроси от всякакъв характер, както на територията на Р, България, така и извън нея.
    2. Да сключва договори с служителите на Съвета, както и с външни физически и юридически лица и институции.
    3. Да подписва изходящите документи на Епархийския Съвет.
    4. Следи за изпълнението на настоящия Устав от Църковните настоятелства;
    5. Да се разпорежда заедно с касиера с паричните средства на Епархийския съвет.
16. Председателят може да делегира правата си по този член, на който и да било член на Епархийския съвет, чрез изрично нотариално заверено пълномощно за срок не по дълъг от 3 (три) месеца.
17.       Епархийският съвет има свое седалище и адрес на управление в гр. София, район Възраждане, бул. „Тодор Александров" № 31.
18. (1) Епархийският съвет заседава поне веднъж на три месеца, при кворум от 50 % (петдесет процента) от членовете плюс един.
19. Всички решения на Епархийския съвет се взимат с явно гласуване и обикновено мнозинство от присъстващите.
20.       В канцеларията на Епархийския съвет се водят задължително следните книги: протоколна книга, входящ и изходящ дневник, касова книга и инвентарна книга. Същите се водят от административно-технически секретар-касиер, който се назначава от Епархийския съвет и е платена длъжност.
21.       Епархийският съвет има свой печат с надпис: Епархийски съвет на Арменската Апостолическа Света Църква в България, София (български текст) и Хай Аракелаган Сурп Йегехеци Темаган Хорурт (арменски текст), съдържащ и графично изображение — арменски кръст.
22.       Епархийския съвет има Бюджет, който се формира въз основа на следните приходи:
    1. годишни вноски от Църковните настоятелства;
    2. такси от свидетелства, заверки и други документи;
    3. приходи от имоти;
    4. от дарения, завещания и държавни субсидии
    5. други.

Раздел 3.  Контролен съвет

1. (1) Работата на Епархийския съвет се контролира от Контролен съвет, който се избира от Църковно-народния събор с тайно гласуване за срок от пет години.
2. Контролният съвет следи за правилното стопанисване на имуществото на Епархийския съвет и сигнализира за нередности, а в края на отчетната година прави ревизия на касиера. Такава ревизия може да се прави по всяко време.
3. Контролният съвет се състои се от 3 (трима) души и 2 (двама) подгласника. Те избират помежду си Председател на Контролния съвет, като при този избор подгласниците не гласуват.
4. Подгласниците се включват в състава и дейността на Контролния съвет при условията и механизма на чл. 28.
5. Членовете на Контролния съвет трябва да отговарят на изискванията, валидни зе членовете на Епархийския съвет, и не могат да бъдат в роднински връзки с касиера или с членовете на Епархийския съвет.
6. За своята дейност Контролния съвет дава отчет пред Църковно-народния събор
7. Контролният съвет има право да осъществява функциите си и по отношение на поделенията (енориите), респ. по отношение на отделните Църковни настоятелства.
8. Контролният съвет има право да участва по право в заседанията на Епархийския съвет без право на глас, ……………………………….

ІІІ.              Глава Трета

                  ЕНОРИИ. УПРАВЛЕНИЕ И ПРЕДСТАВИТЕЛСТВО.

Енории. Енориарши

1. (1)  Енориите на „ААСЦ в България” са обособени на териториален принцип.
2.  енории се образуват с решение на Епархийския съвет, съгласувано с Архиерея. С учредителното решение на Епархийския съвет, се назначава временно ръководство, на което се предоставя мандат за организиране на Енорията и за свикване в определен срок на Енорийско събрание, с цел - избор на Църковно настоятелство. В Решението на създаване на енория задължително се посочва дали църковното настоятелство на същата ще бъде регистрирано като юридическо лице.
3. (1)  Енориаши са членове на „ААСЦ в България”, които постоянно или временно живеят на територията на енорията. Енориашите имат право да бъдат членове само на една енория по собствен избор - по постоянно или временно местоживеене.
4. Статутът на енориаш в съответната енория се установява, с вписването на лицето в регистърната книга на енориашите, водена при всяко Църковно настоятелство. Вписването на енориаш в регистърната книга на енорията, автоматично го отписва като енориаш на енорията от която идва.Свещениците са духовна глава и енориаши на енорията, в която служат и като такива  се регистрират  в съответната енорията.
5. Енориашите заплащат членски внос, в размер индивидуално определен от Църковното настоятелство на съответната енория. Минималния и максималния размер на членския внос се утвърждава от Епархийския съвет.
6. (1)  Органи на енорията са:
   1. Енорийското събрание;
   2. Църковното настоятелство;
7. Всяка енория има Ревизионна комисия, който изпълнява контролно-ревизионни функции.

Енорийско събрание

1.       Енорийското събрание е главен орган на Енориите и се състои от свещенослужителите и пълнолетните и дееспособни енориаши, принадлежащи/членове към/на съответната Енория.
2.    Енорийското събрание:
   1. Избира и освобождава от длъжност членовете на Църковното настоятелство и на Ревизионната комисия, в т.ч. преди изтичане на мандата им, ако важни обстоятелства налагат това;
   2. Изслушва и приема отчета на Църковното настоятелство и на Ревизионната комисия;
   3. Избира делегати, които ще представляват Енорията пред Църковно народния събор;
   4. Упълномощава Църковното настоятелство да инициира свикването на Църковно народен събор;
   5. Взема други решения, предвидени в Устава
3.  (1) Енорийските събрания са редовни и извънредни.
4. Редовните енорийски събрания са отчетни и се свикват от Църковните настоятелства всяка година. На всеки 4 (четири) години, когато изтича мандата на съответното Църковното настоятелство, те биват отчетно-изборни.
5. Извънредни енорийски събрания се свикват от Църковното настоятелство – по негова инициатива или по искане на 1/10 (една/десета) от енориашите.
6. При провеждане на отчетно-изборни събрания Църковното настоятелство, с решението за свикване на Енорийско събрание, избира/определя и комисия по проекто-листата и комисията по избора

- комисия по проекто-листата се състои от 3 до 5 лица, като един от нейните членове е член на действащото към момента Църковно настоятелство.Тя определя проекто- листа на кандидати за членове на новото църковно настоятелство и ги изпраща за утвърждавана от Епархийския съвет, подготвя провеждането на изборите, изготвя и номерира бюлетините в изборния ден, следи за спазването на настоящия устав при провеждане на изборите и разрешава възникнали спорове.

-Комисията по избора(изборно бюро) се състои от 3 до 5 лица и тя подготвя списъците на лицата, имащи право да участват в Събранието, регистрира участниците в събранието, взима решение по допускане или недопускане регистрация на дадено лице, провежда  преброяването при тайното гласуване за избор на новото Църковно настоятелство и Ревизионна комисия. За извършване на преброяване на бюлетините може освен лицата членове на комисията по избора да бъдат допълнително избрани чрез явно гласуване на Енорийското събрание и други лица измежду присъстващите енориаши.

1. Църковното настоятелство в четиринадесет дневен срок от приемане на решението за свикване на Енорийско събрание, уведомява Епархийския съвет за това, както и за дневния ред и състава на избраната/назначената комисия по проекто-листата и комисията по избора .
2. Енорийското събрание се обявява по посочения в Устава ред, след писменото съгласие на Епархийския съвет за провеждането му, респ. изпълнението на препоръките на Епархийския съвет, свързани с провеждането на събранието.
3. Енорийските събрания се свикват, както следва:
   1. Редовните Енорийски събрания се свиква с покана, поставена на обичайното място за обяви на съответното Църковно настоятелство, не по-рано от 30 (тридесет) дни преди провеждането му, която покана съдържа  дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на събранието. Покана за участие в енорийско събрание се публикува в арменско печатно издание разпространявано в енорията и в интернет страницата на Църковното настоятелство (при наличие на такива).
   2. Извънредните Енорийски събрания се свиква с покана, поставена на обичайното място за обяви на съответното Църковно настоятелство, не по-късно от 14 (четиринадесет) дни преди провеждането му, която покана съдържа  дневния ред, датата, часа и мястото за провеждане на събранието, както и по чия инициатива се свиква. Покана за участие може да се оповести и  по реда на предходната алинея.
4. Дата, мястото, часа и дневния ред на Енорийските събрания се обявяват и  от съответния свещеник на богослуженията, които се извършват в периода от поставянето на поканата до провеждането на Събранието.
5. (1)  Енорийското събрание е законно, ако присъстват повече от половината енориаши. При липса на кворум заседанието се отлага с 1 (един) час по-късно на същото място и при същия дневен ред и се счита за редовно, колкото и членове да се явят.
6. Енорийското събрание се открива от свещенослужителя в енорията с най-висок ранг, а ако такъв отсъства – от друг свещенослужител или от Председателя на Църковното настоятелство.
7. Енорийското събрание се ръководи от Председател и Секретар/протоколчик, избрани от енориашите по предложение на лицето, открило събранието, или номинирани от участниците в Събранието.
8. Председател и Секретар/протоколчик се подпомагат в дейността им от членовете на Организационната комисия, която осъществяват и функции по преброяването при явно или тайно гласуване.
9. Право на гласуване имат само енориашите, които са регистрирани в регистърната книга на съответното Църковно настоятелство, поне тридесет дни преди провеждането на Енорийското събрание, които са си платили членския внос дължим до 30 дни преди провеждане на събранието,като не се допуска заплащане на членския внос в деня на провеждане на отчетно-изборното събрание. Право на гласуване имат и съпрузите  на лицата по чл. 8, ал.1 от настоящия устав, регистрирани в регистърната книга, след като същите са представили удостоверение за сключен граждански брак, от което е видно, че са семейни .
10. При гласуване всеки енориаш има право на един глас. Не се допуска гласуване по пълномощие.
11. Гласуването се извършва явно, освен в посочените в Устава случаи.
12. (1)  Енорийските отчетно-изборни събрания избират Църковни настоятелства, които се провеждат в годината на изтичане на мандата на Църковното настоятелство, но преди изтичането на същия мандат. Ако важни причини налагат това, избори за Църковни настоятелства може да се проведат и на извънредни Енорийски събрания.
13. Съставът на Църковното настоятелство се избира с тайно гласуване между лицата номинирани за кандидати от участниците в енорийското събрание.
14. За подгласници се избират две лица получили най-много гласове след избраните.
15.  (1)Изборът на Църковните настоятелства се утвърждава от Епархийския съвет. При нередовност на изборите за Църковни настоятелства, Епархийският съвет има право да анулира избора и да разпореди на действащото Църковно настоятелство, в определен срок, да насрочи ново енорийско събрание за избор на Църковно настоятелство.
16. Съставът на Църковните настоятелства се регистрира съгласно Закона за вероизповеданията.

Църковно настоятелство

1.       Църковните настоятелства управляват поделенията/енориите на „ААСЦ в България” и ги представляват, в т.ч. пред местните държавни и общински органи.
2. (1)  Църковното настоятелство се състои от 5 (петима) до 9 (девет) членове и 2 (двама) подгласници, които се избират от съответната Енория. Свещениците, служещи в енорията, са членове на Църковното настоятелство по право и се включват в над посочения брой  на членовете на Църковното настоятелство.
3. Църковното настоятелство избира от състава си: председател, заместник-председател,   домакин и член/ове. най-късно в деня, следващ деня на изборите за ново Църковно настоятелство, като решението се взима с обикновено мнозинство.
4. Мандатът на Църковното настоятелство е четири години.
   1. (1)  Членовете на Църковното настоятелство – миряни, трябва да отговарят и на изискванията на чл. 29, ал. 1 от този устав.
5. Длъжността - член на Църковното настоятелство е почетна и неплатена.
6. (1)  В случай, че някой от членовете на Църковното настоятелство си подаде оставката, или по друга причина напусне състава на настоятелството, или по обективни причини не може да участва в дейността му за повече от шест месеца, неговото място се заема от подгласник, за което се уведомява Епархийския съвет. Встъпването на подгласник се вписва в съответните регистри.
7. Когато състава на Църковното настоятелство остане по-малко от половината му членове, в тримесечен срок се насрочва Енорийско събрание за избор на ново Църковно настоятелство.
8.       Новоизбраното Църковно настоятелство приема цялостната документация по опис с приемо - предавателен протокол, като копие от същия изпраща на Епархийския съвет.
   1. (1) Църковното настоятелство:
      1. Приема по опис и да съхранява всички движими и недвижими имоти, както и всички книжа и документи (архива) на Енорията;
      2. Снабдява Църквата с отопление, осветление и всички други потребности.
      3. Приема дарения и завещания в полза на Църквата;
      4. Изготвя проекто-бюджет и го представя за одобрение на Епархийския съвет.
      5. Стопанисва и отдава под наем църковните имоти, в т.ч. за срок над три години;
      6. Приема решения за сключване на придобивни и/или разпоредителни сделки с недвжими имот и вещни права върху тях, и ги изпълнява след одобряването на тези решения от Епархийския съвет..
      7. Следи за правилното изпълнение на бюджета;
      8. Дава отчет за изпълнението на бюджета пред Енорийското събрание;
      9. Грижи се и поддържа арменските гробища или за териториите предоставени с такова предназначение и то там където са обособени такива.;
      10. Грижи се за всички други материални нужди на Църквата.
      11. Определя размера на членския внос, начина му на плащане, както и лицата, които може да бъдат освободени от заплащане на членски внос, в т.ч. за определено време. Встъпителен членски внос е недопустим.
      12. Взима решение за участие на Църковното настоятелство в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, след предварително разрешение от страна на Епархийския съвет
9. Църковното настоятелство се свиква на заседания най-малко един път месечно и може да заседава при присъствието на 50 % плюс  един от членовете си.
10. Решенията на Църковното настоятелство се приемат с обикновено мнозинство при явно гласуване, освен избора на председател, заместник-председател, секретар, домакин, когато гласуването е тайно и се провежда в присъствието на председателя на епархийския съвет или упълномощен от него представител на Епархийския съвет.
11.       Църковното настоятелство отговаря солидарно пред Епархийския съвет, Енорийското събрание и пред органите на властта и управлението за действията и разпорежданията си.
12.       Църковното настоятелство назначава или уволнява свещенослужителите при църквата, след одобрение от Епархийския съвет, респ. след ръкополагане от Архиерея.
13.       Църковното настоятелство е длъжно точно и навременно да изпълнява решенията на Епархийския съвет, Енорийското събрание и всички законови и подзаконови нормативни актове на страната.
14. (1)  Църковното настоятелство, регистрирано като юридическо лице, може да сключва придобивни и разпоредителни сделки с недвижими имоти, само след одобрение от Епархийския съвет.

(2) Църковното настоятелство, регистрирано като юридическо лице, може да сключва всякакъв вид други сделки незабранени от закона.

1.       Църковното настоятелство следи за целесъобразното изпълнение на бюджета и може да прави разходи непредвидени в бюджета, след предварително решение и вписването му в протоколната книга
2.       Всяка година Църковното настоятелство, един месец след изтичане на календарната година, изготвя свой приходно-разходен годишен бюджет, който изпраща на Епархийския съвет за одобрение.
3.  (1) Председателят на Настоятелството:
   1. Свиква заседания на Църковното настоятелство и ги ръководи;
   2. Следи за спазване на църковния бюджет, като одобрява приходните и разходните документи, след решение от страна на Църковното настоятелство.
   3. Сключва договори със служители на Църковното настоятелство, както и с външни физически и юридически лица и институции.
   4. Разпорежда се с паричните средства на Църковното настоятелство.
   5. Подписва изходящите документи на Църковното настоятелство.
   6. Представлява Църковното настоятелство пред трети лица, в т.ч. съответните държавни/общински органи, и всякакви други администрации по всякакви въпроси.
4. Председателят може да делегира правата си по ал. 1 на който и да било член на Църковното настоятелство, чрез изрично нотариално заверено пълномощно за срок не по дълъг от 6 (шест) месеца.
5. (1)  Църковното настоятелство има канцелария, която се ръководи от административен секретар-касиер под надзора на членовете на Църковното настоятелство.
6. Административният секретар-касиер се грижи за правилното и навременно събиране на приходите и оправдаване на разходите, съгласно бюджета на Църковното настоятелство. Всички разходи трябва да бъдат подкрепени с редовни документи, като разходите се извършват със съгласието на председателя на Църковното настоятелство или надлежно упълномощено от него лице.
7. За разходи извършени не по разпоредбите на този Устав отговарят солидарно лицата, които са извършили или разрешили/одобрили разхода.
8. Административният секретар-касиер държи протоколите на Църковното настоятелство, води деловодството, извършва касовите операции, пази печата на Църковното настоятелство и отговаря за реда в канцеларията.
9. Административният секретар-касиер води регистърната книга на енориашите. При вписване на енориаш в книгата, своевременно се уведомява енорията от където последния идва, за извършване на отписване.
10. Длъжността административен секретар-касиер може да бъде платена.
11.       Църковното настоятелство има следните приходи:
    1. ритуални такси и членски внос
    2. държавни и общински субсидии, помощи,  дарения и завещания, приходи от участие в европейски и други правителствени и неправителствени програми ;
    3. наеми и други приходи от недвижими имоти;
    4. печалби или дивиденти от участие в търговски дружества или сдружения на търговски дружества, и лихви от влогове;
    5. право на собственост върху движими вещи, в това число и ценни книжа;
    6. издателска дейност и права по Закона за авторското право и сродните му права;
    7. други.
12.       Разходите на Църковното настоятелство се отнасят до:
    1. вноски към Епархийския съвет на „ААСЦ в България”;
    2. издръжка на църквата и Църковното настоятелство, свещеници, свещенослужители и служители;
    3. по поддържане на имотите;
    4. други.
13.       Веднъж в годината Църковното настоятелство дава отчет за своята административно-религиозна и финансова дейност пред Енорийското събрание, и препис от отчета изпраща до Епархийския съвет. .
14.       В канцеларията на църковното настоятелство се водят следните книги:
    1. протоколна книга;
    2. касова книга;
    3. главна книга;
    4. квитанционен кочан;
    5. инвентарна книга;
    6. входящ и изходящ дневник;
    7. книга за встъпилите в брак, ражданията и умиранията.
    8. регистърната книга на енориашите.
15.       Църковното настоятелство има печат със следния текст: "Арменска Апостолическа Света църква в България - Църковно настоятелство в гр. ___________" и арменски текст "Хай Аракелаган Ухапар йегехецво Йегехецаган варчутюн".
16.       Кореспонденцията на Църковното настоятелство се подписва от Председателя или от надлежно упълномощено от него лице,
    1. (1)  Църковното настоятелство може да има почетни членове.
17. Почетният член се предлага от Църковното настоятелство, избира се от Енорийското събрание, одобрява се от Епархийския съвет, и се благославя от Архиерея;

            Ревизионна комисия

1. (1) Цялостната финансова дейност на Църковните настоятелства се извършва на договорни начала, при съблюдаване на счетоводното и данъчното законодателство. Контролът се осъществява от Ревизионна комисия, състояща се поне от 3 члена .
2. Ревизионната комисия се избира с мандат от 4 (четири) години;
3. Ревизионната комисия е длъжна да ревизира финансовите отчети на Църковното настоятелство най-малко един път годишно. Резултатите от надзора се оповестяват пред енориашите на Енорийските събрания.
4. Членовете на Ревизионната комисия имат право на присъстват на заседанията на Църковното настоятелство, да вземат участие в обсъжданията, с право на съвещателен глас.

ІV.             Глава Четвърта

                  АРХИЕРЕЙ (АРАЧНОРТ). ДУХОВЕН СЪВЕТ

Раздел 1.  Архиерей (Арачнорт)

1.       Архиереят е Духовен глава на „ААСЦ в България”. За делата си той отговаря пред Църковно-народния събор и Католикоса.
2. (1)  Кандидатурата на Архиерея се предлага от Католикоса и се одобрява от Епархийския съвет.
3. Утвърждаването на избора на Архиерея става съгласно каноните на Арменската Апостолическа Света църква и след писмено одобрение от Католикоса на всички арменци.
4. В случай, че Архиерейският стол овдовее, Епархийският съвет избира Архиерейски наместник от духовниците в епархията.
5.       Архиереят има седалище в гр. София.
6.       Права и задължения на Архиерея:
   1. Грижи се за нравственото и религиозно възпитание на енориашите;
   2. Извършва света литургия, държи проповеди и прави пастирски обиколки из Епархията;
   3. Контролира работата на свещениците и свещенослужителите в кръга на техните служебно-религиозни обязаности;
   4. По предложение на Епархийския съвет, ръкополага за свещеници и свещенослужители при църквата лица, които имат право на това по религиозните канони на ААСЦ, и чийто номинации са направени от Църковните настоятелства, и са утвърдени от Епархийския съвет.
   5. Ръкополага в сан и повишава в такъв свещенослужителите, предложени от Епархийския съвет, както и налага канонически наказания на същите.
   6. Брани вярата и е учител и наставник на свещенството и народа, надзиравайки спазването на каноните и обредите с цел неопорочаване на вероизповеданието и църковния ред.
   7. Има право да участва в работата на Църковно-народния събор, Епархийския съвет, Енорийските събрания и Църковните настоятелства, със съвещателен глас, а по духовните въпроси – с право да налага „вето”.
7.       Архиереят получава възнаграждение от бюджета на Епархийския съвет.
8.       Ако се установи, че Архиереят не изпълнява добросъвестно длъжността си, че със своите действия нарушава разпоредбите на този Устав или действуващите в страната закони, Църковно-народният събор по предложение на Епархийския съвет може да го отстрани от длъжност, след одобрение от Католикоса.

Раздел 2.  Духовен съвет

1.       Духовният съвет се оглавява от Архиерея и се състои от всички свещеници на „ААСЦ в България”.
2. (1)  Духовният съвет се председателствува от Архиерея, а в негово отсъствие от свещеник с най-висок сан.
3. Съветът избира от състава си секретар, който води архива на Съвета.
4.       Задълженията на Духовния Съвет са както следва: 1) Да се грижи за духовната работа на Арменската Апостолическа Света Църква в България, и 2) Да дава мнения, становища и препоръки относно прочита и тълкуването на каноните на Арменската Апостолическа Света Църква.

V.              Глава Пета

                  ПРЕКРАТЯВАНЕ И ЛИКВИДАЦИЯ

1. (1)  „ААСЦ в България” се прекратява с:

С решение на върховния си орган – Църковно-народния събор, одобрено от Католикоса на всички арменци, заемащ Светия престол в гр. Ечмиадзин, Армения.

1. (1)  При прекратяване на „ААСЦ в България” се извършва ликвидация.
2. Ликвидацията се извършва от Епархийския съвет или от определено от него лице.
3.  (1)Ликвидаторът е длъжен по възможност да удовлетвори кредиторите на „ААСЦ в България” от наличните парични средства, а ако това е невъзможно - чрез осребряване първо на движимото, а след това на недвижимото имущество.
4. При осребряване, имущество не може да се прехвърля по какъвто и да е начин на:
   1. лицата, били в състава на органите му и служителите му;
   2. ликвидаторите освен за дължимото възнаграждение;
   3. съпрузите на лицата по т. 1-2;
   4. роднините на лицата по т. 1-2 по права линия - без ограничение, по съребрена линия - до четвърта степен, или по сватовство - до втора степен включително;
   5. юридическите лица, в които лицата по т. 1-4 са управители или могат да наложат или възпрепятстват вземането на решения.
5.       Имуществото, останало след удовлетворението на кредиторите, се предоставя на ААСЦ. под Върховното Каноническо ръководство на Патриарх - Католикос на всички арменци в Свети Престолен Град Ечмиадзин – Армения.
6.       След разпределяне на имуществото ликвидаторът поисква заличаване вписването на „ААСЦ в България” от компетентния съд по седалището му.
7. (1)  Поделенията/енориите, които не са юридически лица, след прекратяването им, предават активите си на Епархийския съвет на „ААСЦ в България”, и отчитат пасивите си на същия Съвет – за организиране на погасяването им.
8. При прекратяването на поделение/енория, регистрирано като юридическо лице, Епархийския съвет определя задължително ликвидатора, срока за ликвидация и начина за извършване на ликвидацията, в т.ч. евентуално осребряване на имуществото. Останалото имущество след приключване на ликвидацията се предоставя на „ААСЦ в България” и се и заприхождава от Епархийския съвет като собственост на „ААСЦ в България”.

VІІ.             Глава Седма

                  ДОПЪЛНИТЕЛНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

1. (1)  Запазват статуса си съществуващите църковни настоятелство на „ААСЦ в България”, както следва:
   1. Бургаска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Бургаския ОС с наименование: _______________________),
   2. Варненска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Варненския ОС с наименование: _______________________),
   3. Добричката (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Добричкия ОС с наименование: _______________________),
   4. Пазарджишка (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Пазарджишкия ОС с наименование: _______________________),
   5. Пловдивска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Пловдивския ОС с наименование: _______________________);
   6. Русенска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Русенския ОС с наименование: _______________________), и
   7. Силистренска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Силистренския ОС с наименование: _______________________),
   8. Сливенска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Сливенския ОС с наименование: _______________________),
   9. Софийска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на СГС с наименование: _______________________);
   10. Старо-Загорска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Старозагорския ОС с наименование: _______________________),
   11. Хасковска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Хасковския ОС с наименование: _______________________),
   12. Шуменска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Шуменския ОС с наименование: _______________________),
   13. Ямболска (рег. като юрдическо лице по ф.д. № _____/_____ г. по описа на Ямболския ОС с наименование: _______________________),
2. Църковните настоятелства към определена енория, вкл. тези регистрирани като юридически лица, се съобразяват с този Устав, относно устройството, наименованието и организацията на дейността си в едногодишен срок от приемането му.
3.       При изтичане на мандата на съответните органи, същите продължават дейността си, респ. изпълняват функциите си, до избора на нови органи по реда на този Устав.
4.       Този Устав отменя Устава на Арменската Апостолическа Православна Църква в България от 1951 г.
5.       Този устав е приет на редовния Църковно-народен събор на „Арменската Апостолическа Православна Църква в България” (преименувана на „Арменската Апостолическа Света Църква в България”) , проведен на ________ 20__ г. в гр. ___________.